Когато намерението на кралския двор да разпусне Учредителното събрание става очевидно, това предизвиква още по-голям взрив на недоволство сред парижани, които свързват перспективите за подобряване на положението си с работата на Националното събрание. На 12 юли избухват нови сблъсъци между гражданите и войската в Париж; Камий Демулен призовава народа на оръжие, прикрепяйки на шапката си зелена лента.
В утрото на 14 юли в Дома на инвалидите са пленени 12 оръдия, 32 хиляди пушки и барут за тях. Голяма тълпа, въоръжена отчасти с огнестрелни оръжия, отчасти с пики, чукове, брадви и сопи, изпълва улиците около Бастилията – военна крепост и главен политически затвор на Париж. Офицерите на разположените в столицата полкове вече не могат да разчитат на войниците си. Съобщенията с Версай са прекъснати. Около един часа̀ следобед оръдията на крепостта откриват огън по народа, който обаче не се разпръсква и продължава обсадата – пленените на сутринта оръдия са приготвени за обстрел на крепостта. Гарнизонът разбира, че съпротивата е безсмислена, и около пет часа̀ се предава.
Кралят е принуден да признае съществуването на Учредителното събрание. През следващите седмици революцията се разпространява из цялата страна. На 18 юли въстава Троа, на 19-ти – Страсбург, на 21-ви – Шербур, на 24-ти – Руан. В редица градове въстанията протичат под лозунга „Хляб! Смърт на прекупвачите!“. Въстаналото население изземва хляба, завладява местните кметства и изгаря документите, съхранявани там. Впоследствие в градовете са създадени нови изборни органи на властта – общини, в Париж се установява кметската длъжност и е създадена нова въоръжена сила – Националната гвардия, съставена от състоятелни граждани, които имат достатъчно средства да си купят кон, оръжие и снаряжение. За неин командир е определен маркиз дьо Лафайет.
Въстаналите селяни изгарят замъците на господарите си и взимат земята им. В някои провинции са изгорени или унищожени около половината имоти. Тези събития през 1789 г. получават името Големия страх – на френски: Grande Peur).
